Пулса на живота

Ето го –
отлита Откъслека от време,
Наричан живот;
оттук ще те плесне,
оттам ще те помилва
и ще разбереш, че вече си сам –
вън от Полето дишащо и живо.
.....................................................
Разбити Слънца
Разпиляни звезди
Изгубени надежди –
светли лъчи!
.....................................................
Докато Утрото нежно и детско
те докосне и благослови
и през Портите му –
розовоутринни –
престъпиш и вървиш,
с първи стъпки и чисти очи ...

идва Обеда на Деня:
Силногорещ, облян
от светлина, възторзи и топлина,
това е Половината от
„Песента на живота“!

Така разбираш,
Че преполовил си го Пътя:
в бури, обич, съмнения, в мечти –
живо и шумно,
без почивка и тишини!

Тогава – обръщаш се назад,
Децата ти мънички
са вече юноши,
а после – силни мъже,
вървят и не спират.
Трепетни и надеждни в
пулса на Живота – идващ и нов.

И някакси неусетно –
Пòлъха мек на Преднощта
те настига;
докосва те и
те спира.
Прегръща те силно
и обещава: самота,
ненужност
и пустота!