“Картините ми, рисунките ми – това е размисъл и съзерцание”
СБХ, ул. Раковски 183 А, София
Тези безсънни нощи!
На вълнения и размисли за свършена работа - една малка равносметка, честност пред самия себе си - дали си претърпял развитие или времето за творчество е
проспано. Работих ли достатъчно, достигнах ли? Всичко това е свързано с предстоящата ми изложба.
И навлизайки по - дълбоко под повърхността на живота и професията, в "рамките" на едно човешко съществуване - заставам сама пред себе си: - "Какво видях, какво съобщих" чрез картините си и рисунките на колеги, близки и приятели?
Добре рисуваните картини дават устойчивост, увереност, че правилно си "чувал своята муза" през годините, бил си достатачно отговорен да дадеш максимума
от творческите си възможности, че не си се посрамил и че можеш спокойно да срещнеш погледа на колегите - художници и изкуствоведи.
Живописта, изящното изкуство не се обяснява. То се твори върху повърхността на платното или белият лист. Там се намират Опита и Мъдростта, Синтеза на частица
от битието. Според силата на човека, характера му или процента талант.
Пътувах, живях, гледах, рисувах и мога от опит да кажа, че срещите с нови земи провокират пробуждане и развитие на латентните спящи възможности, които
чакат пробуждане. Така - живеейки в Северна Испания - бях запленена от излъчването на тая земя - земята на баските, къпеща се в Атлантическия океан.
Разхождах се край океана, гледах рисунките му по пясъка, скулптурите му - скалите, после полетът на птиците, изгревите и залезите...
Рисувах почти ежедневно, опитвах се да "интерпретирам съобщенията" на Природата. Забелязах, че съм изчистила палитрата си, цветовете бяха прозрачни,
акварелни, звънки. Настъпи и свободата: да изразявам себе си така както ми харесва, което даде промяна в изказа ми като колорит и композиция.
Картините ми, рисунките ми – това е
размисъл и съзерцание.
Септември, 2014
“Няколко години в Северна Испания – земята на баските”
СБХ, ул. Шипка 6, 3–ти етаж, София
Колеги, приятели,
Представям ви подбрани картини и рисунки, рисувани в Испания в продължителност на десетина години.
Тичайки под слънцето, живеейки – годините минават, животът те задължава да правиш равносметки, понасяйки издържливо плесниците му или милостта му...
Неминуемо идва денят в които си даваш сметка, че доста години са си отишли, идва момента, в който искаш да бъдеш заедно с приятели, с колеги. Една кръгла годишнина те заставя сякаш да им кажеш няколко думи, да им покажеш куп картини и рисунки или просто да помълчим заедно.
Моята кръгла годишнина съвпадна с последните седмици жизнен път на маика ми. Затова сега наредих картини в тая зала с година и половина закъснение.
С част от вас съм учила в Академията, с част от вас съм участвала в творческото състезание през младежките години, т.е. познаваме се като художници.
Жива съм, дишам и съм тук сега с последните неща рисувани в земята на баските, северна Испания. Изгубих години в грижи по скъп човек, не рисувах почти 6 години - този период е празен в творческо отношение, защото изпълнявах синовен дълг.
Благодаря на всички вас колеги и приятели че сте тук, за да направите деня ми празничен!
Юни, 2013