Черна жена

Жена в черно –
съсухрена и изморена
неспокойно пристъпваше и
се въртеше в средата
на неголемия площад.

Самата тя – сянка черна
от бедност,
от нямане,
от самота,
пристъпваше тревожноуморена
бавно – в палещото пладне –
бе обяд!

„Търсеше“,
опипваше сякаш посоката, пътят,
отгдето: може би с вода,
може би с хляб –
би се спрял някой до нея!
Би имал време погледа си
върху и` да спре,
да я „види“, забележи
за мъничък миг поне! ...

Хвърлени сенки от дървета
разлистени по лятно
и протегнати, слънчеви, огромни петна –
в средата на които
се въртеше тя –
старата,
дребна,
съсухрена –
прегърбена от живота черна жена.
..........................................................
Някой в бяло докосна черната сянка
„събраха“ десниците си в едно.
Тя благодари и благослови,
Той – смълчано тихо се поклони.