Нощно

 

Вали небето.
Шумно, безспир.
Изплаква се ...
Земята измива, изчиства я.


Спира сърцето.
От старост и самота.
Живота изтича –
загребан в началото на векà
от утробата на една жена.


Стихване.
Бездихание сякаш!
Сухо проскърцва хòда
на тялото старо:


Само очите светят
с блясъка детски все още


В това тяло – там
поуморено,
бавно, бавно бие сърце
и чака сина да си дойде
и да я прегърне за миг поне.


Лицето, ръцете – набраздени дълбоко


Лицето, ръцете,
сърцето – разрушени дълбоко.

 

Write a comment

Comments: 0

 

Contact